Добри прогнози за литературата

На 26 юни от 18.30 часа в арт център „алтера” се състоя дискусия посветена на литературните конкурси и литературните награди. Дискусията беше продължение на дебата „Наградите за поезия — кой ги взима, стихотворенията или авторите”, проведен на 14 юни в Хамбара. 
Модератор на дискусията беше Димитър Камбуров. Веднага направи впечатление внимателния подбор на участниците в дискусията: Миглена Николчина, Михаил Неделчев, Раймонд Вагенщайн, Бойко Пенчев, Антония Колева, Камелия Спасова и Ангел Игов. Вероятно идеята беше чрез представители на различни институции и медии, свързани с литературата да се стигне до едно задълбочено и обективно вглеждане в литературното настояще. В хода на дискусията Димитър Камбуров зададе две тези. Едната свързана с мнението за нормализирането на литературния процес, което литературните награди и конкурси отразяват. В този смисъл нещата от естетическото поле могат да бъдат сметнати за защитени, защото наградите поставят акцент върху книги, които не биха били забелязани и това благоприятства развитието на качествената литература. Другата теза бе, че наличието на толкова много литературни конкурси и награди създава илюзията, че се случва нещо, но в действителност не е  точно така. Миглена Николчина изрази мнението, че литературните награди ни дават опорните точки да съставим един разказ, в тях можем да видим процесите на случването на литературата. И това твърдение подкрепя по-скоро тезата за нормализация. Според нея наградите са красноречив пример за това как постепенно българската литература смятана за предимно селска е изменила своя характер. Михаил Неделчев предложи едно „утопично” определение за литературната награда като „предложение за общ прочит”, на което много от участниците в дискусията възразиха като казаха, че наградата по-скоро разделя отколкото обединява читателите. Михаил Неделчев като че ли най-категорично застана зад тезата за нормализиране на наградите. Според него провинциалните награди, които смятат себе си за национални са се уталожили в собствените си граници и сега правилата на литературните състезания са по-ясни. Ангел Игов пледира за изясняване на статута на наградите, за прозрачност не само при вземане на решението кой да бъде награден, но и за механизмите, по които се съставя журито. Той отново обърна внимание на фигурата „на човека от общината” в състава на журито като изяви желание нейните функции да бъдат регламентирани. Антония Колева акцентира на това, че литературните награди в България нямат все още своя традиция. Това често води до изненадващи решения, а в случаите когато те имат такава традиция, това може да се окаже пречка. Раймонд Вагенщайн внесе гледната точка на издателя и бизнесмена като изрази мнението, че литературните награди често играят ролята на литературната критика, защото те осветляват книги, които остават в сянката на пазарните отношения. Според него те са един трамплин за писателя като категорично се противопостави на мнението, че литературните награди не оказват въздействие върху продажбите. Всяка книга според него, която е носител на престижна литературна награда е увеличила тиража си. Бойко Пенчев изрази мнението, че литературната награда е един ритуал, който по-скоро има разделителен отколкото обединителен ефект. Но това е част от случването на самия литературен процес, част от съдбовността на това случване. Бойко Пенчев обърна също внимание, че провинциалните конкурси по-скоро утвърждават вече утвърденото и че в съвременното общество критиката в известна степен е станала част от промоутърската дейност като имаме отвеждане на енергията по посока на утвърденото. Той предложи една изключително оригинална награда за жури, което се е справило по-най обективен и съвестен начин със задачата си. Тук се намеси Пламен Дойнов, който говори за нуждата от йерархизация и профил на литературните конкурси. Той отбеляза, че нито една българска награда не изгражда имена. Камелия Спасова обърна внимание на липсата на история около конкурсите като изрази надеждата, че критиката би могла да коригира несправедливо взето решение от журито. Така различните мнения на представители от различни институции – Софийски университет, Нов български университет, вестник „Култура”, списание „алтера”, литературния сайт „Грозни пеликани” и издателство „Колибри” се сплетоха за доброто на литературата. Димитър Камбуров обобщи различните мнения като се спря на няколко основни извода: Българските литературни конкурси и награди се нормализират като постепенно добиват своя традиция и ценностна йерархия. Към тях могат да бъдат отправени пожелания да изчистят своя облик.

Тенденции и акценти в унгарската и българската литература 1989-2008

Заповядайте на 13 октомври (понеделник) в Унгарски културен институт на конференцията Тенденции и акценти в унгарската и българската литература 1989-2008.
Вижте пълната програма на конференцията.