Премиера на новата стихосбирка на Мария Калинова

 

Издателство „Алтера“ има удоволствието да ви покани на

 

Премиера на стихосбирката 

„Подножието на вечерята“ от Мария Калинова

дата: 03.02.2009 (вторник)
час:   17 ч.

място: Централна университетска библиотека „Св. Климент Охридски“

(Лъвчетата J)
вход: свободен

Стихосбирката ще представи Ани Бурова
Модератор: доц. Миглена Николчина

ПУБЛИЧНА ЗАЩИТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД НА ИВАН ХРИСТОВ

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА
СЕКЦИЯ НОВА И СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ ПРИ ВАК

ВИ КАНЯТ НА ПУБЛИЧНАТА ЗАЩИТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД НА ИВАН ХРИСТОВ

КРЪГЪТ “СТРЕЛЕЦ” И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО
за присъждане на образователната и научна степен „доктор“

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:
Ст.н.с. ІІ ст. д-р ПЕНКА ВАТОВА
РЕЦЕНЗЕНТИ:
Чл.-кор. проф. д-р МИЛЕНА ЦАНЕВА
Ст. н. с. ІІ ст. д-р ЕЛКА ТРАЙКОВА

Публичната защита на труда ще се проведе на 17.12. 2008 г. от 16.30 ч. в зала 102, бл. 17 на БАН, бул. „Шипченски проход“ 52.

Дисертационният труд „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ се състои от двеста петдесет и осем страници и съдържа четири глави: Глава първа – ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМА ЗА РОДНОТО, която от своя страна се състои от четири части: 1. Митологията, фолклорът и проблемът за родното 2. Проблемът за родното и националната идентичност, с две подчасти: 2.1. Западният модел. Латерални етноси, 2.2. Източният модел. Вертикални етноси 3. Пенчо Славейков. Модернисткото разбиране за родното и 4. Гео Милев. Авангардисткото разбиране за родното; Глава втора. КРЪГЪТ „СТРЕЛЕЦ” И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО с две части: 1. Кръгът „Стрелец”. Осмислянето на традицията, която от своя страна се състои от четири подчасти:1.1. Митологията и фолклорът като подстъпи към родното 1.2. Кръгът „Стрелец” и Христо Ботев 1.3. Кръгът „Стрелец” и Българското възраждане 1.4. Кръгът „Стрелец” и Пенчо Славейков; 2. Кръгът „Стрелец” в художествения и културния контекст на своето време, която от своя старана се поделя на пет части: 2.1. Кръгът „Стрелец” и Освалд Шпенглер 2.2. Кръгът „Стрелец” и Николай Лилиев. Отношението към символизма 2.3. Кръгът „Стрелец” и Елисавета Багряна 2.4. Кръгът „Стрелец” и Никола Фурнаджиев 2.5. Стихотворението „Коли” на Далчев и идеята за родното; Глава трета. КРЪГЪТ “СТРЕЛЕЦ”. ПАРАМЕТРИТЕ НА РОДНОТО, която се състои от 8 части:1. В търсене на физиономичното 2. Между Запада и Изтока 3. Между бъдещето и миналото 4. Между науката и религията 5. Между града и селото 6. Между критика и проповедника 7. Между рефлексивността и чувството 8. Между баналното и изключителното; Глава четвърта. ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Приносът на стрелците в осмислянето на проблема за родното, която се поделя на четири части: 1. Към съзнателно европеизиране 2. За органично приобщаване към западноевропейските ценности 3. Родното като равноценно на чуждото 4. Визии за родното през 20-те години

Премиера на „Градът на амазонките“

 Издателска къща „ЖАНЕТ 45″ (www.janet45.com)

ПРЕМИЕРА

на „Градът на амазонките“ –

стихотворения и поеми

от Миглена Николчина

Чете: Татяна Лолова

Музика: WAYAB

03 декември (сряда), 19:00 ч.,

Нова театрална зала

СУ „Климент Охридски“,

 

1504 София, бул. „Цар Освободител“ 15
Ректорат
/ъгъла с ул. „Христо Георгиев“/

 

ВХОД СВОБОДЕН

 

Нова статия във виртуална библиотека „Словото“!

Кръгът „Стрелец“ и Елисавета Багряна. Идеята за родното

статията можете да прочетете тук:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=311&WorkID=16393&Level=1

Добри прогнози за литературата

На 26 юни от 18.30 часа в арт център „алтера” се състоя дискусия посветена на литературните конкурси и литературните награди. Дискусията беше продължение на дебата „Наградите за поезия — кой ги взима, стихотворенията или авторите”, проведен на 14 юни в Хамбара. 
Модератор на дискусията беше Димитър Камбуров. Веднага направи впечатление внимателния подбор на участниците в дискусията: Миглена Николчина, Михаил Неделчев, Раймонд Вагенщайн, Бойко Пенчев, Антония Колева, Камелия Спасова и Ангел Игов. Вероятно идеята беше чрез представители на различни институции и медии, свързани с литературата да се стигне до едно задълбочено и обективно вглеждане в литературното настояще. В хода на дискусията Димитър Камбуров зададе две тези. Едната свързана с мнението за нормализирането на литературния процес, което литературните награди и конкурси отразяват. В този смисъл нещата от естетическото поле могат да бъдат сметнати за защитени, защото наградите поставят акцент върху книги, които не биха били забелязани и това благоприятства развитието на качествената литература. Другата теза бе, че наличието на толкова много литературни конкурси и награди създава илюзията, че се случва нещо, но в действителност не е  точно така. Миглена Николчина изрази мнението, че литературните награди ни дават опорните точки да съставим един разказ, в тях можем да видим процесите на случването на литературата. И това твърдение подкрепя по-скоро тезата за нормализация. Според нея наградите са красноречив пример за това как постепенно българската литература смятана за предимно селска е изменила своя характер. Михаил Неделчев предложи едно „утопично” определение за литературната награда като „предложение за общ прочит”, на което много от участниците в дискусията възразиха като казаха, че наградата по-скоро разделя отколкото обединява читателите. Михаил Неделчев като че ли най-категорично застана зад тезата за нормализиране на наградите. Според него провинциалните награди, които смятат себе си за национални са се уталожили в собствените си граници и сега правилата на литературните състезания са по-ясни. Ангел Игов пледира за изясняване на статута на наградите, за прозрачност не само при вземане на решението кой да бъде награден, но и за механизмите, по които се съставя журито. Той отново обърна внимание на фигурата „на човека от общината” в състава на журито като изяви желание нейните функции да бъдат регламентирани. Антония Колева акцентира на това, че литературните награди в България нямат все още своя традиция. Това често води до изненадващи решения, а в случаите когато те имат такава традиция, това може да се окаже пречка. Раймонд Вагенщайн внесе гледната точка на издателя и бизнесмена като изрази мнението, че литературните награди често играят ролята на литературната критика, защото те осветляват книги, които остават в сянката на пазарните отношения. Според него те са един трамплин за писателя като категорично се противопостави на мнението, че литературните награди не оказват въздействие върху продажбите. Всяка книга според него, която е носител на престижна литературна награда е увеличила тиража си. Бойко Пенчев изрази мнението, че литературната награда е един ритуал, който по-скоро има разделителен отколкото обединителен ефект. Но това е част от случването на самия литературен процес, част от съдбовността на това случване. Бойко Пенчев обърна също внимание, че провинциалните конкурси по-скоро утвърждават вече утвърденото и че в съвременното общество критиката в известна степен е станала част от промоутърската дейност като имаме отвеждане на енергията по посока на утвърденото. Той предложи една изключително оригинална награда за жури, което се е справило по-най обективен и съвестен начин със задачата си. Тук се намеси Пламен Дойнов, който говори за нуждата от йерархизация и профил на литературните конкурси. Той отбеляза, че нито една българска награда не изгражда имена. Камелия Спасова обърна внимание на липсата на история около конкурсите като изрази надеждата, че критиката би могла да коригира несправедливо взето решение от журито. Така различните мнения на представители от различни институции – Софийски университет, Нов български университет, вестник „Култура”, списание „алтера”, литературния сайт „Грозни пеликани” и издателство „Колибри” се сплетоха за доброто на литературата. Димитър Камбуров обобщи различните мнения като се спря на няколко основни извода: Българските литературни конкурси и награди се нормализират като постепенно добиват своя традиция и ценностна йерархия. Към тях могат да бъдат отправени пожелания да изчистят своя облик.