Група Гологан – Кафе 2

Стоян на оран отива

Хем оре Стоян, хем плаче

Често към село поглежда

Че му е хабер дохождал

Булче му е мъжко родила

Стоян на оран отива

Хем оре Стоян, хем плаче

ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2009

27 май – 3 юни 2009

. Под патронажа на Президента на Р България г-н Георги Първанов

. С финансовата подкрепа на пловдивските бизнесмени и Международен панаир Пловдив

. Организатори: ИК „Жанет 45“ (домакин), Община Пловдив, Министерство на културата – Дирекция „Книга и библиотечно дело“, НБ „Иван Вазов“ – Пловдив, Международен панаир – Пловдив

. Медийни партньори: в. „Труд“, в. „Марица“, РТЦ – Пловдив, ПОТ, Filibe.com

◊ ПРОГРАМАТА

27 май (сряда)

. 11.00 – площад „Ст. Стамболов“
Откриване на Книжния базар пред Общината
Приветствие от председателя на Общинския съвет Илко Илиев
От името на спонсорите – приветствие от Димитър Язов
Концерт на Богдана Карадочева и Стефан Димитров

. 17.00 – Одеона (до р-т „Хемингуей“)
(при лошо време – Център „ТРАКАРТ“)
ИК „Стигмати“:
Илко Димитров – „Продавачът на конци. Поема“,
Борис Роканов – „Великолепни стихотворения“,
Калоян Игнатовски – „Полет ВА 891 без закъснение“.

. 18.00 – Етнографски музей
ИК „Вежди Рашидов“:
Проф. д-р Ибер Ортайлъ (Турция) и книгата му „Преоткриване на Османската империя“.
Представя София Несторова.

. 18.30 – Културен център „Радио Пловдив“
ИК „Летера“:
„С поезия и музика да си спомним за Дамян Дамянов“ – с участието на Биг Бенд „Пловдив“ и Надежда Захариева. Приветствие от Радослав Бозуков

РАЙОН „ЗАПАДЕН“:
(открита сцена в парка до църквата „Св. Кл. Охридски“)

. 18.30 – „РОК & ДУМИ“
ГРУПА GABANA
Виктор Стамболов – китара, вокал, Иван Динев – бас,
Никола Джоков – барабани, вокал
ГРУПА FREE STYLE
Виделина Мирчева – вокал, Борислав Димитров – вокал,
Иван Неделев – китара, Ангел Дюлгеров – китара,
Ивайло Стайков – кийборд, Стойко Милев – бас,
Кирил Илчев – перкусии, Начо Господинов – барабани

Гост – поетът Димитър Гачев

. 20.00 – Новотел Пловдив, ресторант „Бендида“
Коктейл за гостите и участниците (вход с покани).
Приветствие от кмета на Пловдив Славчо Атанасов и Любозар Фратев от името на пловдивските бизнесмени-спонсори.

28 май (четвъртък)

. 11.00 – Постоянна експозиция на Г. Божилов-Слона
ИК „Жанет 45“:
„Чудовище вкъщи“ и „Пъстри приказалки“.
Виктор Самуилов представя Мая Дългъчева. И обратно..

. 16.00 – Къща „Ламартин“
ИК „Хермес“:
Александър Видев – „Четвъртък 12-и“,
Ясен Василев – „Сляп виси безкрая“.
Представя Йордан Ефтимов.

. 16.00 – НБ „Иван Вазов“
ИК „Хермес“:
Еню Кювлиев, „Приказки и легенди“.
Представя доц. Владимир Янев.

. 18.00 – Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“ Университетско издателство „УИ „Св. св. Кирил и Методий“:
Иван Стоянов, „Любен Каравелов. Нови щрихи
към живота и дейността му“.

. 18.30 – Етнографски музей
Издателство „Сиела“:
Людмила Филипова – „Мастиленият лабиринт“.
Представя Йордан Ефтимов.

. 18.30 – Постоянна експозиция на Г. Божилов-Слона
Издателства „Анубис“ и „Булвест-2000“:
„Скъпоценни камъчета. Сборник стихове, разкази, есета“.
Представя Николай Табаков.

. 18.30 – Културен център „Радио Пловдив“
ИК „Жанет 45“:
Рей Клуун – „Отива една жена при лекаря“.
Представя Мария Станкова

. 20.00 – АНТИЧЕН ТЕАТЪР
(при лошо време – Конгресния център на Панаира)

Тържествено връчване на ОРФЕЕВИЯ ВЕНЕЦ за поезия на
БОРИС ХРИСТОВ. Приветствия от кмета на Пловдив Славчо Атанасов и Божана Апостолова – от името на организаторите, Димитър Язов – от името на пловдивските бизнесмени.
Със специалното участие на:
Джанис Харингтън (САЩ) – вокал. Една от най-истинските госпъл, блус и джаз певици на нашето време отново в България.
Солирала е на радио биг бендовете на Хамбург, Осло, Любляна и Копенхаген. Пяла е с Нат Адерли, Сами Дейвис-младши, Бъди Гай и Лайонел Хамптън, Dutch Swing College Band и др.

Антони Дончев – пиано, Емил Калев – вокал, китара, четец
и
„TRUMPOETRY JAZZTET“
Венцислав Благоев – тромпет
Петър Момчев – саксофон
Невилиян Гемижев – кларинет, саксофон
Павлин Павлов – тромбон
Димитър Карамфилов – контрабас
Димитър Димитров – ударни

. 21.00 – Конюшните на царя
(открита сцена в Старинен Пловдив)

„ДЖАЗ & ДУМИ“
ГЕОРГИ ДОНЧЕВ КВАРТЕТ
Тодор Стоянов – пиано, Росен Захариев – тромпет, Георги Дончев – бас, Александър Даниел – барабани

Гост – писателят Радослав Парушев, автор на „Project Dostoevski“

РАЙОН „ТРАКИЯ“:
(открита сцена край паметника на кан Крум)

. 18.30 – „РОК & ДУМИ“
ГРУПА D2
Деян Каменов – вокал, Димитър Кърнев – китара, Краси Тодоров – кийборд, Александър Обретенов – бас, Десислав Семерджиев – перкусии, Явор Александров – барабани

Гост – поетът Христо Стоянов

29 май (петък)

. 13.00 – Постоянна експозиция на Г. Божилов-Слона
Издателство „Балкани“:
Евгения Иванова – „Фото Стоянович. Роман – колаж“.
Представя проф. Божидар Кунчев.

15.00 – Постоянна експозиция на Г. Божилов-Слона Издателство „Балкани“ – поредица „Думи и хора“:
Дойна Рущ (Румъния) – „Зогру“,
Георги Марков и Дейвид Филипс – „Достопочтеното шимпанзе“, Фийона Симпсон – „Дистанцията между нас“.
Представя проф. Божидар Кунчев.

. 16.00 – Културен център „ТРАКАРТ“ (подлез Археологически)
Издателство „Пан“:
Цанко Лалев – „Българска митология: Богове и герои“.

. 17.00 – Къща-музей „Хр. Г. Данов“
Министерство на културата, Община Пловдив:
Връчване на Националните награди „Хр. Г. Данов“ в областта на литературата

. 17.30 – Постоянна експозиция на Г. Божилов-Слона
Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”: Представяне на бр. 1 на новото богословско списание
„Слово и образ“

. 17.30 – Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“
Издателство „Архимед“:
3 хумористични книги на проф. Иван Славов: „Евровицотека“, „Тъпизми & Псувизми“ и „Ученически, кандидатстудентски и дисертационни бисери“.

. 18.00 – Център „ТРАКАРТ“ (подлез Археологически)
ИК „Хермес“:
Димо Райков – „55 тайни на Париж“.

. 18.00 – Етнографски музей
Издателство „Труд“:
Авторски колектив – „Пловдив и Пловдивска област. Регионална енциклопедия на България“.

. 18.30 – Балабанова къща
ИК „Жанет 45“:
Николай Заяков – „Пастирът на звездите. Стихотворения“. Рецитал.

. 21.00 – Конюшните на царя
(открита сцена в Старинен Пловдив)

„ДЖАЗ & ДУМИ“
АЛЕКСАНДЪР ЛЕКОВ КВАРТЕТ
Александър Леков – бас, Димитър Димитров – барабани, Петър Момчев – саксофон, Венци Благоев – тромпет, Емил Пехливанов – перкусии

Гост – писателят Недялко Славов, автор на „Филипополски разкази“

РАЙОН „ЮЖЕН“:
(открита сцена в парк „Белите брези“)

. 14.30 – ИК „Летера“ представя „Вероника и кокосовият дядо“ от Павел Шрут с участието на актьора Стоян Сърданов

. 18.30 – „РОК & ДУМИ“
ГРУПА P.I.F
Димо Стоянов – вокал, Христо Христов – китара, Иван Велков – китара, Павлин Бъчваров – кийборд, Мартин Николов – бас, Атанас Касабов – барабани

Гост – поетът Гриша Трифонов

30 май (събота)

. 11.00 – Балабанова къща
Издателство „Български писател“:
Димитър Атанасов – „Полъх на ветрило“.
Представя доц. Владимир Янев.

. 16.00 – Иконна галерия
Издателство „Нов човек“:
Свещеник Александър Лашков – „С Дух и Истина. Пътят към храма. Кн.3“.
Представя Румен Папратилов.

. 17.00 – Постоянна експозиция на Г. Божилов-Слона
ИК „Колибри“:
Елена Алексиева – „Тя е тук“.
Представя проф. Светлозар Игов.
Светлана Дичева – „Лабиринт за романтични минотаври. Роман“.
Представя Георги Ангелов.

. 17.00 – Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“
Издателства „Бяло братство“ и „Захарий Стоянов“:
Атанас Славов – „Началото – пътят и времето“.

. 18.00 – Балабанова къща
ИК „Жанет 45“:
Сборник „Съвременна женска проза от Турция“ с участието на авторките Хатидже Мерием и Мюге Ипликчи (Турция)
Представя Кадрие Джесур.

. 21.00 – Конюшните на царя
(открита сцена в Старинен Пловдив)

„ДЖАЗ & ДУМИ“
ДИМИТЪР ЛЬОЛЕВ ОКТЕТ
Димитър Льолев – алт саксофон, Александър Леков – бас, Страхил Гайдарски – китара, Петър Момчев – алт саксофон, Атанас Хаджиев – тенор саксофон, Венелин Георгиев – тенор саксофон, Тодор Цачев – баритон саксофон

Гост – писателят Богдан Русев, автор на „Ела при мен“ и „Къщата„.

РАЙОН „ИЗТОЧЕН“:
(открита сцена в парка срещу пивоварна „Каменица“)

. 18.30 – „РОК & ДУМИ“
ГРУПА ОСТАВА
Свилен Ноев – вокал, Боян Петков – бас, Георги Георгиев – китара, Александър Марбург – китара, Даниел Петров – барабани

Гост – поетът Тома Марков

31 май (неделя)

. 11.00 – Балабанова къща
ИК „Жанет 45“:
Весела Фламбурари (Гърция), „Миличко мое тефтерче“ – авторски шоуспектакъл с кукли

. 11.00 – Културен център „ТРАКАРТ“ (подлез Археологически)
ИК „Жанет 45“:
Петър Краевски – „4at или сбогуване с Аркадия. Виртуален роман“.

. 17.00 – Културен център „ТРАКАРТ“ (подлез Археологически)
ИК „Жанет 45“:
Мирела Иванова – „Бавно“ (стихове и разкази).

. 20.00 – АНТИЧЕН ТЕАТЪР
(при лошо време – Конгресния център на Панаира)

ИК „Жанет 45“ представя:
ЕВГЕНИЙ ЕВТУШЕНКО и мемоарната му проза „Вълчи паспорт“.
С участието на актьора Христо Чешмеджиев и Пловдивския симфоничен оркестър.
Приветствие от кмета на Пловдив и Почетния консул на Руската федерация в Пловдив Георги Гергов.

. 21.00 – Конюшните на царя
(открита сцена в Старинен Пловдив)

Издателство „Сиела“:
Ясен Атанасов – „Свят за изпиване“.
Представя Ангел Игов.

РАЙОН „СЕВЕРЕН“
(открита сцена в парк „Рибница“)

. 18.30 – „РОК & ДУМИ“
ГРУПА СИГНАЛ
Йордан Караджов – вокал, Александър Мариновски – китара, Георги Янакиев – бас, Владимир Захариев – барабани

Гост – поетът Красимир Йорданов

1 юни (понеделник)

. 10.00 – Държавен куклен театър
Изложба от конкурса „Млад илюстратор“ по „Африкански приказки“ от Апостол Апостолов. Награждаване.

. 11.00 – Открита сцена пред Общината
Детско утро с участието на Весела Фламбурари (Гърция) – „Миличко мое тефтерче“ (авторски шоуспектакъл с кукли) и детски певчески формации от Пловдив

. 17.00 – Културен център на Радио Пловдив
Списание „Страница“:
Премиера на бр.1/2009 с участието на Елена Алексиева, Йордан Ефтимов, Людмил Станев, Алек Попов и други автори

. 18.00 – Културен център „ТРАКАРТ“ (Подлез Археологически)
ИК „Жанет 45“:
Евгений Тодоров – „Записки по българския преход… този скапан начин на живот“.
Представя Александър Секулов.

. 18.30 – Заседателна зала Община Пловдив
ИК „Летера“:
Велин Станев – „Гизихти“,
Стефан Бонев – „Изпит по летене“.
Представя Младен Влашки.

. 19.00 – Балабанова къща
ИК “Жанет 45”:
Снежана Иванова – “Преодоляване на страха. Избрани стихотворения”

. 20.00 – Открита сцена пред Общината
Петър Чухов с ЕТНО-РОК ГРУПА „ГОЛОГАН“.
Участват поетите Марица Колчева, Мария Калинова, Камелия Спасова, Иван Христов.
Концерт на Wayab – „ambient experimental“ – авангардни електронни импровизации.

. 20.00 – Официално закриване
Ресторант „Санкт Петербург“ (вход с покани)
Приветствие от кмета на Пловдив и Борис Калибацев от името на пловдивските бизнесмени.

. 21.00 – Конюшните на царя
(открита сцена в Старинен Пловдив)

„ДЖАЗ & ДУМИ“
ВАСИЛ СПАСОВ КВАРТЕТ
Васил Спасов – пиано, Димитър Льолев – саксофон, Мартин Дойкин – контрабас, Наско Попов – барабани

Гост – писателят Васил Георгиев, автор на „Будистки плаж. Разкази“

2 юни (вторник)

. 10.00 – НБ „Иван Вазов“
Кметът Славчо Атанасов връчва дарените от името на „Пловдив чете 2009“ книги за общинските и читалищните библиотеки.
Награждаване на „Читател на годината“ в четири възрастови категории от 6 до 106 години.

. 17.30 – Балабанова къща
ИК „Жанет 45“:
Владимир Левчев – „2084-та“.
Представя Митко Новков.

. 18.00 – Културен център „ТРАКАРТ“ (подлез Археологически)
„ЗАРАДИ ТЕБЕ…“ –
Поетично-музикален спектакъл на Мултикултурно студентско общество „Хормония“ към ПУ „П. Хилендарски“ с ръководител Соня Райчева.

Участват: студенти, ученици и гости-приятели по повод 10-годишния юбилей на „Хормония“.

. 19.00 – Етнографски музей
ИК „Жанет 45“:
Бабак Салари – изложба фотографии
Рави Хадж – „Играта на Де Ниро“.
Представя Манол Пейков.

Входът за всички прояви е безплатен!

Петър Чухов – гост на „Изпята поезия“

На 23.02.2009 /понеделник/ от 18 ч. в зала „Надежда” на Столичната библиотека в рамките на „Вечери на изпятата поезия” музикалнопоетично ще се представи Петър Чухов с помощта на групите „Гологан” и „Be complex”. Чухов е свирил в различни рок-групи като „Субдибула”, „Тутакси” и „Стенли”, за които е писал музика и текстове, издал е 6 стихосбирки и разни други неща /но не и държавни тайни/. Обича да пие бира, затова винаги има проблеми с гласа, а също /по други причини/ и със слуха и зрението. Входът за събитието е свободен, също и изходът, така че не се притеснявайте да го посетите!

 

Навръх Св. Валентин и Трифон Зарезан – Балканджи + Гологан

Иван Христов и Анджела Родел гостуват в предаването „Небесни Балкани“, водещ Владимир Левчев

http://crosspoint.mediabg.eu/?p=604

НЯМА НЕРЕАЛНИ НЕЩА ЗА „ПАЛЕОНТОЛОЗИТЕ“ интервю на Николай П. Бойков с Иван Христов и група Палеонтолозите

Албумът Опит за запомняне можете да закупите от книжарница Български книжици!

Част от композициите можете да чуете тук:

http://www.liteos.de/ivan_hristov/opit.htm 

 

Интервюто е публикувано в бр. 18.04-24.04.2001, Год. 11 на “Литературен вестник”

Нека да започнем с това: Как бихте се представили? Кажете няколко думи за себе си.

И.Х.: Аз се казвам Иван Христов. Свиря на кавал и съм вокал на групата. Роден съм 78-а година, зодия Водолей.

Така важната за всички нас 78-а.

И.Х.: Така маловажната.

Й.С.: Поне за нас двамата е важна. Аз съм Йордан Стоянов. Същата година, същата зодия. Свиря на тарамбука и от време на време пея.

Ш.И.: Аз съм Шинджи Ивасаки. Свиря на чело тамбура. От Токио съм.

Кажете все пак и разни такива неща – събрахме се еди-кога си, свирим заедно от еди-колко си години.

И.Х.: Ние свирим долу-горе от около четири години заедно, първоначлно в Луди млади, а после решихме да правим собствени неща. И досега продължаваме да  свирим в Луди млади, група за автентичен фолклор. И отделно правим наши неща. Свирим от три години като Палеонтолозите. Първият ни проект се казва Опит за запомняне. Албумът ще се състои от осем пиеси, които са композирани на основата на българския фолклор от всички краища на България.

Концертът в Унгарския културен център носеше същото име. Това е първият ви по-голям концерт, освен изявите като фон на поетеси и поети.

И.Х.: Това наистина е първият самостоятелен концерт. Досега винаги сме свирили в рамките на нещо друго.

Защо точно такива неща правите?

Й.С.: Ами, мене лично тази музика много ме разтоварва и ме зарежда в същото време. Преди да дойда в Студентски град аз не бях така запален по фолклора, но тук се събрах с хора, на които им е интересно и с удоволствие го правят. Покрай тях и аз се запалих.

А тогава откъде знаеш да тъ-бъ- тъ-бъ-тъ-бъ-дъ

Й.С.: Явно си го е имало в мене…

Тарамбука е това… така дето…

Й.С.: Да, това е предимно македонски инструмент, там се използва за техните песни. И после си взех една друга. И така. Свикнах с тарамбуката. Сега и тъпана се опитвам да науча.

Ш.И.: Аз по прицип отдавна свиря на електрическа китара. Свирих в рокгрупа. В Япония. На бас или на електрическа китара. И тук в началото свирех на акустична китара. После обаче си взех този инструмент, чело тамбура.

А тя случайно ли попадна при тебе, или някой ти я подари?

Ш.И.: Инструмента ли?

Да. Как си го намери?

Ш.И.: Аз ходих чак до Габрово…

А защо точно този инструмент?

Ш.И.: Защото… никой не го използва.

И.Х.: Самият му звук е много подходящ за такъв тип музика.

Какъв тип музика?

И.Х.: Ами, такъв, етно.

Й.С.: Защото той си е фолклорен инструмент.

Значи сега вече не го използват?

Общо, преплетени гласове: Не, не, защо, използват го, но рядко. В ансамблите, в големите ансамбли.

Ш.И.: Свирех рокмузика, но същевременно харесвах и народна музика, етно. И щом има шанс да свиря…

Има също и хора, които да искат да свирят такава музика, аз с удоволствие свиря, нещо се опитвам да правя.

А останалите откъде ги познаваш, съкурсници ли сте?

Ш.И.: Не, от купон.

Й.С.: Да, музиката ни събра, така може да се каже.

И.Х.: Аз отдавна се интересувам от фолклор. В Габрово съм посещавал школа за народни инструменти, за известно време и тук в София бях самостоятелен, докато не дойде този фолклорен купон…

А сам свиреше, така ли…

И.Х.: Да, тогава нямах група

И текстовете значи са ваши, като използвате фолклорни мотиви както при музиката.

И.Х.: Много е трудно на такава музика да се слагат собствени текстове, тя си изисква контекст, някаква специфична атмосфера, която се носи само от автентичния текст. Много държа на тях и ми се иска хората, които харесват нашата музика, да се вслушват и в самия текст, не само в музиката, ние не сме виртуози, не сме завършили музикални училища и сме тръгнали към тези инструменти, просто така, от личен интерес, лично желание и дори нямаме претенциите за музиканти, просто се опитваме да намерим по-скоро поезията на онова време, да почувстваме атмосферата. И затова сме и палеонтолози – чрез някакви инструменти ние се опитваме да възстановим някаква действителност, как хората са живяли тогава, затова и използваме тези инструменти, защото те са ги използвали тогава и като че ли се докосваме до някаква стихофонична, аз поне така го чувствам, до някаква стихофонична памет.

Какво означава стихофонична? От стих и фон, а фон тук е звук?

И.Х.: Ами измислих си тази дума, сега.

Тоест стиховете и звукът, идващи от някакви дълбини, които те заговарят, проговарят ти?

И.Х.: Да, не само чрез стиховете, а и чрез музиката. Те са били обединени тогава тези две неща и всяка песен си е имала място в ежедневието на фолклорния човек. Една песен се пее на нивата, друга песен се пее на сватба, трета песен се пее при погребение. И примерно коледарите са били смятани за медиатори, за медиатори на отвъдното, пратеници на бога, те идват, за да донесат здраве и плодородие, за да донесат плодородна година. И ми се струва, че това е заложено някак си в тази музика. И ние се опитваме да се докоснем до това нещо.

Тоест, искате да бъдете медиатори между нещо, което някога е станало и нещо, което сега става, един мост между някогашните времена и сегашните времена.

И.Х.: Да…

Нека да чуем и другите.

Й.С.: Нещо такова, да.

И.Х.: Да кажем…

Виждам, че Иван е идеологически добре подготвен. (Смях.)

Й.С.: Малко е трудно само една група да стане мост. Но повечето хора сега са загърбили това, което е било преди време. И рядко се вслушват в песните на своите баби и дядовци. Става въпрос за по-младите. Но мисля, че ако те видят, че има хора, на които не е безралично какво става с това наследство, фолкорно и музикално, могат и те да се заинтересуват, да потърсят и да…

И.Х.: В тази музика е съхранен опит, познание, който не бива да се пренебрегва и ние може да се докоснем… Ето, всеки един голям поет на българската литерартура се е докосвал до фолклора и това, според мен, не е случайно.

Шинджи?

Ш.И.: Не знам, аз… не знам…

Шинджи, ти си един чужденец в тази страна, ти не можеш да говориш, че търсиш корените си. За теб това би трябвало да е много… съвсем друг опит, идваш от съвсем друг тип култура, построена по по-различен начин.

И.Х.: Да, аз се извинявам, че се намесвам. В крайна сметка във всяка народна музика ги има тези неща. Във всяка народна музика има любов. Там е съхранен, според мен, общочовешки опит. Вярно, сега ние търсим специфичното звучене и затова сме изградили нашата музика на основата на българския фолклор, използваме фолклорни инструменти, но такава музика се прави в цял свят и ние искаме нашата музика да се включи в общия поток на тези експерименти, тя е колкото древна, толкова и съвременна.

Ш.И.: Да, на мене ми е важно все пак да свиря на фолклорен инструмент, а не някаква китара, не знам… важно е.

Важно е, защото е важно.

Ш.И.: Защото..

Й.С.: …уникално е.

И.Х.: Интересно е. Самите инструменти… Ето, например аз като се замисля сега, ако отида на съвременен концерт и виждаме там цяла армия от хора, които стоят зад пултове, стоят зад тонколони, зад електрически китари, зад педали, дори съвременните барабани са доста по-различни от старата тарамбука и те звучат стресово, доста са агресивни в сравнение със старите инструменти, докато древният човек не е имал тази възможност, той не е заставал до техниката, а чрез тези инструменти просто е оголвал собствената си душевност. И ми се струва, че много често в съвременната музика човешкото се губи зад техниката. И това е специфичното, самите инструменти имат по-специчен звук, който днес вече е станал непознат. Това е един процес, част от съхраняването на паметта. Добре е човек да се вглежда и в съвременните технологии, добре е и да запазва тези неща. Защото те са част от самия човек. Били са в миналото и може да намерим нещо за себе си в тях.

Преди малко стана дума за това, че сте част от един по-голям процес. Кои са нещата, които обичате да слушате от този голям световен океан?

И.Х.: Гарбарек

Но той има много и различни неща. Коренно противоположни.

И.Х.: И ние смятаме да направиме такива неща. Ние не искаме да се затворим. Нищо чудно следващият ни албум да е на основата на японската народна музика, или пък да бъде техно…

Преди малко стана въпрос за това, че следващият ви проект ще бъде, не дай си боже, техно, рап… А доколкото съм запознат ти, Шинджи, есента си заминаваш за Ун… тоест Япония.

Ш.И.: Може и по-късно.

И затова беше наложително да се намерят пари за този албум Опит за запомняне и това май означава, че септември свършва тази история или мислите някак да я продължите, по Интернет ще си пращате разни неща? Някак си нереално ми звучи това техно…

И.Х.: Няма нереални неща…

Добре де, нереалистично.

И.Х.: Човек не знае никога… Това е една добра надежда. Лошото е, че…ние смятаме, че правим нещо хубаво, а просто не можем да намерим пари, за да го осъществим и точно защото…, не знам от какво се страхуваме ние българите, може би някой се страхува, че в някаква степен е национализъм и не знам какво. Но аз смятам, че ние българите като че ли сме толкова комплексирани, че се опитваме, когато нещо от родовата ни памет се докосне до нас, да го изтрием и има страшно много поражения в българската психика от тази гледна точка. Навремето ние в училище бяхме задължавани да играем хора и сякаш цялото това задължение, задължителното ходене на фолклорни концерти, е изтрило у българина чувството за красотата на неговата музика. Действително, от една страна, тази музика далеч не е за младите хора, защото тя е музика на едно колективно съзнание, фолклорният човек е живял в една затворена общност и той е жертвал личното, аз-а си в името на колектива, един ансамбъл точно това представя, там няма личност, която да изпъква, а всички пеят заедно, свирят заедно, докато ми се струва, че не е само тази страна на фолклора, има и такива песни, в които да се види нещо лично, нещо, което да вълнува отделния човек.

Й.С.: Исках да ти кажа преди малко, че едно време хората не са имали радио, не са имали телевизия, и какво правят през свободното си време – събират се и пеят, и затова са свързвали песента с нещо хубаво, с някакво приятно преживяване, в днешно време хората не се събират да пеят и танцуват, а правят съвсем други неща…

И.Х.: Хубаво е да има много рокмузика, но на мен лично тя ми звучи доста еднакво, схемата на парчетата е доста еднаква и наскоро си направих експеримента да слушам БГ-радио, звучаха подобни песни, една след друга, и във всички песни любовното чувство беше представено по един и същ начин – липсваш ми, не мога без теб и т. н. Струва ми се, че това е станало индустрия, а трябва да я има и нашата музика, защото тя е различна.

Тоест, вие не искате да влезете в тази индустрия, не искате да печелите награди, да ви дават по телевизията.

И.Х.: Не, не, ние искаме много малко, искаме да запишем албума.

И не искате този албум да го купуват, да си го слушат вкъщи, да го подаряват, да се обясняват в любов с него…

И.Х.: Ами, искаме, разбира се, всеки артист иска неговия продукт да бъде търсен, всеки артист иска хората да му ръкопляскат, обаче ето например, когато кажа на някой приятел, че си имам група, която се казва “Палеонтолозите” и той: Каква е тая простотия, как може така да си кръстите групата, а групата ни имаше първоначално друго име, тя се казваше “Палеонтологомания”, с техниката, с методите на палеонтологията подхождаме към народната музика…

…към логоса, който е мания…

И.Х.: …и създаваме собствена музика, а името е взето от едно парче на Теодосий Спасов, което се казва “Палеонтологомания”, и никой не помни заглавието на това парче, обаче когато кажеш на някого, че това е парчето, в което се пее „Чорела горела ко? – хора бора горела…“, всеки се сеща, защото то е доста известно парче, но нашите почитатели го стесниха до палеонтолозите. И все пак, това е доста по-дълго име от БТР…

Й.С.: Д-2…

И.Х.: “Шик”, това са точно заглавия, които целят да проникнат в съзнанието на консуматора, да може да ги запомни и като се представи една позната като схема музика, той отива и купува, ние се стремим да се разграничим от това, искаме зад нашето сложно и трудно запомнящо се заглавие хората да запомнят нашите имена като музиканти…

 

Група Гологан – Пиринска песен (live)

Гине, Гине мори

Галена Гине

Дойди, Гине

През вечера

Дойди, Гине

През вечера

 

Дойди, дойди, Гине

През вечера

Ке ти дам, Гине

Златен пръстен

Ке ти дам, Гине

Златен пръстен

 

Гине, Гине мори

Галена Гине

Дойди, Гине

През вечера

ЗА ДА ОСТАНЕ ПРИРОДА В БЪЛГАРИЯ

30 млади български изпълнители се обединиха в песен за планината
„Не мога да се разделя с теб”

Една въздействаща песен за българската планина стана повод да се съберат музиканти, които имат отношение към българската природа и да поискат да изпеят заедно песента „Не мога да се разделя с теб”.

Във време, в което почти всички наши планини са застрашени от презастрояване, изсичане на горите им, унищожаване на обитателите им, замърсяване с отпадъци и т.н., всички ние имаме нужда от песен-символ, която да ни обедини и която да се опита да докосне и тези, които отдавна не са били в планината или са забравили магията й:

„Не мога да се разделя с теб, планинo, не мога…
Успокояваш ти душата ми в живота, пълен със тревоги.
Докоснал необятното – не мога! ”

Записът на песента е направен в „Graffitti Studio“ през февруари и март 2008. Сборната формация „Артисти за природата“ включва 30 изпълнители в цялото им разнообразие от стилове, възраст, групи и инструменти (15-годишната победителка от „Хит минус 1″ – Анджела Манолова, народните изпълнители – Атанас Стоянов – тъпан и Снежка Борисова – певица, членове на групи, които интерпретират български фолклор – „Балканджи“, „Исихия“, „Гологан“, „Булгара“, реге-ска-фънк група – „БГз“, или от нови групи – „Тарантино“, „Футбол и шахмат“ и др.)

Песента има видеоклип, изготвен от „Бидон филм“, сценарист и режисьор е Никола Бошнаков, оператор – Росен Ненов. Клипът и песента ще бъдат предоставени безплатно за разпространение до всички телевизии и радиостанции, които имат интерес.

Обръщаме се към вас с молба да ни помогнете песента и нейният клип да достигнат до колкото се може повече хора … за да остане природа в България!

За повече информация: Йорданка Динева – Българска Фондация Биоразнообразие, GSM 0896 798902
Андро Стубел – музикален продуцент (missskin.net) GSM 0897839064

Сборна формация „Артисти за природата“
„Не мога да се разделя”

музика: Веселин Василев
текст: Димитър Добрев
аранжимент: Андро Стубел

Участници:
Андро Стубел – китари
Анджела Родел („Гологан”) – вокал
Анджела Манолова – вокал
Атанас Стоянов – тъпан
Божидар Банев – Порто („Блус трафик”) – вокал
Бранимир Стойков – Бъни („БГз”) – вокал
Валентин Моновски („Балканджи”) – тамбура, вокал
Веселин Василев – вокал
Веселин Митев („Исихия”, „Кайно ясно слънце”) – кавал, арменски дудук
Виолета Владимирова („БГз”) – вокал
Владимир Левиев („Балканджи”, „Ь”) – бас
Гергана Добрева („Тарантино”) – вокал
Деница Иванова („БГз”) – вокал
Димитър Добрев – вокал
Добрин Атанасов („Добри & Питкин”) – вокал
Иван Христов („Гологан”) – вокал
Кирил Добрев („Булгара”) – ударни
Кирил Янев („Балканджи”) – китари, вокал
Миша Илиев („Екзитус”) – вокал
Невен Кидеров – перкусии
Николай Баровски („Балканджи”) – кавал, вокал
Петър Вълков – китара
Светозар Колев – Питкин („Добри & Питкин”) – вокал
Снежка Борисова – вокал
Симеон Симеонов – перкусии
Станислав Домбов – Домби („Люба, Домби &Ален”, „Тарантино”) – вокал
Стоян Стайков („Футбол и шахмат”) – вокал

музикален продуцент: Андро Стубел

тонрежисьор: Цветан Чобанов
асистент: Тони Ценов
смесване: Цветан Чобанов
мастеринг: Кирил Янев

изпълнителен продуцент: Добрин Атанасов
missskin.net 2008

Група Гологан

 

 

Гологан (http://www.gologan.net/) е българска група за етно-рок. Групата е основана през 2004 година. Първоначално поетите Петър Чухов (електрическа китара) и Иван Христов (кавал, вокали) се събират, като решават да експериментират в стила артрок. Идеята им е той да бъде смесен с етно елементи. По-късно към тях се присъединяват Анджела Родел (вокали, тамбура), която е докторант по етномузикология в UCLA, Калифорния, САЩ, и Емануил А. Видински (перкусии). През 2006 г. в групата се включват Иван Вълев (бас китара) и Гриша Маникатов (барабани). Така се сформира група Гологан.

Музикантите използват както съвременни инструменти – електрическа китара, бас китара, барабани, така и традиционни инструменти като кавал, тамбура, тарамбука, двоянка и др. Целта на това смесване на древно и съвременно звучене не е просто да се провокират слушателите като се поставят инструментите в необичайно за тях обкръжение, а да се осъществи един истински контакт между начините на звукоизвличане от различни епохи. Музикантите се опитват да придадат на космополитната рок култура едно специфично локално звучене, като по този начин се стремят да обновят музикалната традиция. Те изхождат от идеята за синтетичния тип творец, който не ограничава себеизявата си само в едно изкуство, а се стреми към цялостно артистично вписване в света. Освен музиканти, участниците в групата са и поети.

Целта на експеримента Гологан е да се прекрачи границата на поезията като се навлезе в територията на музиката. Текстовете, които музикантите интерпретират са както авторски, така и фолклорни. Някои от тях са на основата на градския фолклор. Част от текстовете на композициите на Гологан са на английски език. Така групата се стреми да покаже, че не желае да се затваря само в границите на родната традиция. Днешните медии все по-силно маргинализират поезията и изтласкват встрани четящия човек. Това кара поетите да търсят нови форми на представяне на поезията и на по-различни пътища, по които тя да достигне до публиката. Един от стремежите на участниците в група Гологан е да възвърнат синкретичните форми на поднасяне на текста, които съществуват още в древността.

Основните концерти на групата са свързани с различни видове литературни пърформанси, които все по-често се предпочитат като начин на представяне на текста. Гологан имат вече редица изяви в Червената къща, Софийска градска галерия, „Къща-музей Иван Вазов”, Народния театър и други. През септември 2005 година групата участва на Фестивала на изкуствата „Аполония” в рамките на авторовото четене на Тодора Радева и Емануил А. Видински, както и на представянето на септемврийския брой на списание “алтера”. През март 2006 година група Гологан имаха своите първи концертни изяви извън България. Те свириха пред българските общности в Будапеща (Унгария) и Братислава (Словакия) по повод националния празник 3 март. През 2006 година „Гологан” откриха двадесет и петия Пролетен панаир на книгата в Националния дворец на културата. През 2007 година Гологан свирят пред българската общност в град Линц (Австрия). Участват също в международните фестивали Ars poetica Братислава (Словакия) и Битоля отворен град Битоля (Македония).

Биография

Иван Христов е роден през 1978 г. в гр. Борово. През 1996 г. завършва Националната Априловска гимназия в гр. Габрово, специалност Култура, естетика, изкуствознание. През 2002 г. завършва Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. 2001 г. – получава първа награда за поезия от Национален студентски литературен конкурс – Шумен 2001; 2002 г. – неговата първа стихосбирка “Сбогом, деветнайсти век” получава наградата за поетичен дебют в Националния конкурс “Южна пролет”; 2004 г. – излиза втората му стихосбирка “Бдин” (ИК Жанет 45), за която през 2006 г. получава Националната литературна награда „Светлоструй”. 2008 г. Иван Христов защитава докторат в секцията по съвременна българска литература към Българска академия на науките, а през 2009 г. получава първа награда от поетичен маратон в рамките на фестивала „Пролетта на Горан“, Хърватия. Стихове на Иван Христов са превеждани на английски, немски, унгарски и хърватски езици. Член е на Сдружение на българските писатели.