Бдин бдинувам – автентични кадри от Видин

 

убийствено стихотворение на камелия спасова!!!

http://crosspoint.mediabg.eu/?p=1423

Гръцката певица Марта Мавроиди написа песен по мотиви от Бдин

www.myspace.com/marthamavroidi 

 

Αχ για δες

Το κλαρί με τα μπουμπούκια

Γέρνει προς τον ποταμό

Απ’ το βάρος τα λουλούδια

Σκύβουν για να πιουν νερό

 

            Σιγανά, ναι σιγανά, σιγανά σου τραγουδώ

            Ήσυχα που είναι τώρα μα εσύ δεν είσαι εδώ

 

Αχ για δες

Το λιβάδι διψασμένο

Περιμένει την βροχή

Πήλινο κορμί απλώνει

Απ΄ τον ουρανό να πιει

 

            Σιγανά, ναι σιγανά, σιγανά σου τραγουδώ

            Ήσυχα που είναι τώρα μα εσύ δεν είσαι εδώ

 

Αχ για δες

Μεθυσμένο το σταφύλι

Ρόγα μαύρη και πικρή

Από το τσαμπί πως πέφτει

Απαλά πάνω στη γη

 

            Σιγανά, ναι σιγανά, σιγανά σου τραγουδώ

            Ήσυχα που είναι τώρα μα εσύ δεν είσαι εδώ

See,

The branch with the buds

Bends towards the river

From the weight the flowers

Lean over to drink water

 

            Softly, yes softly, softly I sing to you

            It’s so quiet now, but you’re not here

 

See,

The field thirsty

Awaits the rain

Spreads its body of clay

To drink from the sky

 

            Softly, yes softly, softly I sing to you

            It’s so quiet now, but you’re not here

 

See,

Drunken the grape

Black and bitter

How softly it falls

From the bunch to the ground

 

            Softly, yes softly, softly I sing to you

            It’s so quiet now, but you’re not here

 

 

 

Бдин – Сметището 2

Понякога срещам

и други поети,

но всеки живее

във своето време,

така че не можем

да осъществим контакт.

Веднъж срещнах един поет

и исках да му разкажа

как бих искал да живея

по времето на Ренесанса

или пък, Възраждането…

Исках да му разкажа

за приликата между

женското тяло и

бутилката Coca-cola,

за това как една нощ

сънувах, че една от

кариатидите на Акропола

се откъсва и тръгва към мен.

Когато се събудих,

бях прегърнал бутилка Cola.

Но той каза,

че живее в Средновековието

и че за него

жената е Изчадие Адово,

и с това разговорът ни

приключи

Бдин VІ

Понякога

привечер

се спирам

на моста

и твоят

образ

ми изглежда

огромен

огромен

като самата

река

Бдин – Градината

Обичам да се разхождам

и да дишам чист въздух,

привечер, в градината,

сред пенсионери,

влюбени

и наркомани,

сред онези, дето

нямат бъдеще

Бдин – Сметището 1

Сметището в Бдин

има това свойство,

че никога не свършва.

Откога вървя, вървя, вървя…

То е начало и край,

безкраен хоризонт на очакване.

Тук може да се види всичко:

от парчета пластмаса

до изрезки от стари вестници,

непотребни билети за влак,

снимки на непознати момичета,

сакати детски кончета,

бутилки Coca-cola,

бюстове на Ленин и Сталин,

използвани презервативи,

счупени и пречупени кръстове,

книги от Марко през Маркс до Маркес,

полумесец до сърп и чук…

Понякога срещам

и други поети,

но те говорят чужди езици

и принадлежат към

чужди литератури,

така че не можем

да осъществим контакт.

Понякога лягам

в някой кашон

и се чувствам

като дете

в утроба,

сънувам, че летя…

Понякога сметището

е топло и диша.

Понякога си мисля,

че хората тук

живеят като прелетни

птици —

 

от Север на Юг,

от топло към студ

и обратно.

Така на всеки

четирсет години.

Пуша един фас

и нямам

къде да го хвърля

Бдин V

На Веси

 

Трябва

да си мислим

за добри неща,

за добри

и хубави неща.

Понякога,

изпреварвам

времето.

Понякога,

чувам Глас:

„Почакай,

не бързай,

Иване,

когато скоростта

на протичане

надхвърли

човешките измерения,

тя е равна

на нула.“

Навярно

преживелите стрес

са склонни към

лоши мисли.

Не знам

историците

как измерват

времето,

но знам

как се остарява

за една секунда

с двайсет години.

„Почакай,

не бързай

Иване…“

Трябва

да си мислим

за добри неща

и знам,

че те ще ни се

случат

Бдин ІV

Реката

                  Тя тече

                  и повлича

                  нашите стени,

                                    диги,

                                    мостове

                                    и бентове.

                                    Реката.

                  Тя руши

                  и погубва

                  нашите здания,

храмове,

бюстове

и постаменти.

Реката.

                  Тя влече

                  и изтрива

                  нашите семейни

                                      портрети,

                                      родословни дървета,

                                      домашни реликви.

                                      Реката.

                  Тя отваря

                  и възкресява

пантеони,

музеи,

мавзолеи

и гробници,

          

                      а нашите

                      живи тела

                      заключва

                      във душни

                      каюти.

                      И потъват

                      нашите кораби,

                      и ние крещим,

                      но наште гърла

                      се пълнят с вода

                      и заглъхва

                      на дъното

                      нашият Глас…

 

                      О, Реката!

                      Тя е толкова

                      непостоянна,

                      ефирна и лека,

                      но как силно боли,

                      когато убива.

                      И ние нямаме

                                шанс,

                      защото тя е всичко

                                за нас,

                      нашата Смърт

                      и нашето щастие,

                      нашата Вечност

Бдин ІІІ

Мили татко,

вярвам, че ти

си във Рая

и така като

ме гледаш отгоре,

моля те,

запали

в райската църква

една свещ за мене,

защото тук при нас

долу

едните събориха

църквите,

а пък

другите убиха

душите