1.
Никога не съм мислил, че до Израел може да се стигне само за 2 часа и 10 минути. Струвало ми се е, че са необходими векове. И все пак, пътуването в пространството има съвсем различен характер от пътуването във времето. В хотела ме посрещна 
недоверчив смугъл мъж, който както по-късно разбрах, беше от Индия. Когато се качих в стаята си, погледнах през прозореца вечерен Тел Авив. Дочувах шума на Средиземно море. На сутринта, за моя голяма изненада всички се явиха на уреченото място в уречения час. Идеята беше петима поети да подготвим пърформанс, посветен на темата на международния поетически фестивал Шаар, в който бяхме поканени да участваме, а именно 10-те Божи заповеди. Постановчик на пърформанса беше израелският режисьор Шир Фрайбах. Всеки един от нас трябваше първо да избере по една своя поема, свързана с 10-те Божи заповеди. Анализирахме поемите и предлагахме различни варианти как те биха могли да бъдат представени пред публика.
Пази се
Не и позволявай не и позволявай да бъде
Прощавайки на Бог
Търсейки нишката на небето
да зашие собствената си Смърт.
В поемата имаше нещо като лайтмотив „Пази се”, който ние повтаряхме след Дана на четири различни езика. След последното „Пази се” аз започвах да свиря на моята дървена флейта (кавал). Мелодията тръгваше от ниския регистър и постепенно достигаше до пронизителни тонове. После, на екрана зад нас се появяваха изображения на гигантски капки и се чуваше шум от падане на вода. Светлините в залата изгасваха. Идваше моят ред. Предложих поемата „Бърни”:
Бърни
И ние говорихме
за разликата
между католицизма 
и протестанството,
и той ми сподели
за тяхното желание
да имат жени
свещеници
и да приемат
гейове
в църквата.
После ме попита
как е при нас. 
Аз му казах,
че нашето
християнство
е по-консервативно
и по-мистично,
и че ние
не говорим много
за нашите проблеми.
Той се зачуди.
Не посмях
да му кажа,
че за 45 години
нямахме Бог
и сега бяхме
щастливи
просто
да се молим.
Решихме, че в моя случай става въпрос за „рестриктивен поглед” върху нещата. Дебатирахме за това как много често гледната точка зависи от осветеността. За да имаме гледна точка е необходима осветеност. Ето защо изгасихме светлините. Ана 
Ристович (Сърбия) и Али Мауаси (палестински израелец) осветяваха с фенерчета само отделни точки от моето лице, докато аз четях поемата. После, имаше обяд. Забелязах, че кухнята в Израел е изключително разнообразна. Просто всеки, който е дошъл от някъде е донесъл нещо със себе си. Същото важи и за езиците. Първият си следобед в Тел Авив прекарах в репетиране на установения мизансцен. Следва нощна разходка из Яфа.
