Култово интервю на поета Петър Чухов в Public Republic

Независимо от подхода, мястото и времето, поезията е възпитание на чувствата и мислите, след което те вече никога не са същите. 

 

                                                              П. Чухов

 

 

Интервюто на Петя Хайнрих с поета Петър Чухов можете да прочетете тук:

http://www.public-republic.com/magazine/2008/11/5581.php 

 

Култово интервю на писателя Георги Господинов в Public Republic

Георги Господинов: “Талантът е крайна чувствителност към всичко, което боли, наранява или радва…”

Интервюто на Наталия Николаева с Георги Господинов можете да прочетете тук:

http://www.public-republic.com/magazine/2008/09/2697.php

„Вярност към духа или значението на нещата“ – стихове от Иван Теофилов

ИК „Жанет 45″ има удоволствието да Ви покани на предстоящата премиера на „Вярност към духа или значението на нещата“ – стихове от Иван Теофилов. Заповядайте на 24 ноември (понеделник), 19.00 ч., в Малката зала на „Сатиричен театър“ – София.

„Поетическата работа на Иван Теофилов не борави с видимостите като гледки, не насилва паметта травматично (чрез паметта блаженстваме!), не играе с езика лекомислено (чрез езика познаваме!). Мисловно натоварените пейзажи и културно напластените градове, които присъстват като основна символна група в неговото творчество, ни подсказват стремеж да се отиде отвъд личния жизнен опит в полето на универсалния смисъл – но през въображението, а не през фантазията. У Иван има някакво предразположение и усет („усет” сякаш е любимата му дума!) към ейдосите на нещата. Забележителното тук е, че той е може би последният български поет, който, пишейки така, постига възвишеност.” 

Ани Илков

 

 „Иван Теофилов е схванал ерозиращата опасност от разрива между същината на нещата и тяхното наричане. Думите са  „материя” деликатна и същевременно опасна, те могат да преобразяват и да подменят нещата, ето защо поетическото слово търси да открие своя истински житейски еквивалент. „Каквото и да заговорим, свирещи синигери, остава клетката от думи” – ще каже поетът в стихотворението „Синигери” , сякаш за да подскаже, че словото е  не само „мъка”, но и периметър завещан, извоюван, в който човек трябва да съумее да се изрази, да извести за себе си. А може би тези стихове трябва да бъдат разчетени и като размисъл за различията между  волно-природното („синигерско”) „свирене” и трудно-отговорното („поетическо”) достигане на словото. Ето в тази обемност на поетическото послание се крие и неговата значимост, дълбочината му, която понякога наричат философска.”

проф. Валери Стефанов

 

„Ако Цанко Лавренов видя възрожденско-иконописния Пловдив, Иван Теофилов видя антично-медитеранския Пловдив.
Пловдивските картини в лириката на Иван Теофилов на пръв поглед са пейзажи, но не ги възприемаме като „пейзажи” не само защото са „градски”, а защото самият лирически поглед ги конструира не като „натура”, а като „култура” – като контемплативна нагласа на съзерцаващия ги дух. И дори когато изглеждат като декор, в тях – чрез отсъствието си – живее и екзистенциалният, и историческият драматизъм на битието.”

 проф. Светлозар Игов

 

„Съзерцанието и пресъздаването на творческия акт, тази огромна работа е желание да съхраниш миговете на озарение, да съхраниш духовността в отминаващото битие, да извадиш от знаците на древността тяхното съдържание, да постигнеш познанието на цялото битие. Но тази огромна работа е всъщност неизпълнима. Винаги, всяка минута нещо си отива, преди да го направиш образ, и това наше несъвършенство е изворът на новия тон в лириката на Иван Теофилов – светлата елегичност…”

 

доц. Михаил Неделчев

 

 

„Поет като Теофилов предлага  културата като логична нишка от метафори, произлезли от всяка култура, защото субектът е завършена културна симбиоза, гражданин на света, отръскал конкретностите на етноси, родове, общества. Надредна фигура, субектът събира в пейзаж, в размисъл, в сентенция на екзистенцията отдавна минали неща, за да ги събере колажно в нов свят на универсалния културен човек.”

 

Пламен Дойнов

 

„Иван Теофилов е поет от висококаратна проба. Заетата с венцехваления критика в онези години малко писа за неговите стихове, защото той се занимаваше с анализа на хилядите безсребрени мигновения на щастие, които въпреки всичко съществуваха в тинестото ни, блатно ежедневие…
За мен не е важно колко често се срещаме, какви са неговите последни пристрастия – той за мен е неизменно това, което винаги е бил: човекът, който писа стиховете за най-любимите ми постановки, авторът на вероятно най-доброто, което съм направил през живота си – пиесата „Поетът и планината”…

 

Леон Даниел

 

„Тънка пътека от лично достойнство свързва хората на перото от двата бряга на прекъснатата ни за 45 години история. Иван Теофилов е сред тях. Той е един от малкото, което ми дава правото да настоявам, че духовният свят на българина никога не е изчезвал.”

 

Рада Москова

Голямо поетическо четене в 65-та аудитория на СУ

Предстои „Голямото Поетическо Четене“, рецитал от програмата „Седемте изкуства гостуват на Софийския университет“, част от честването на 120-годишнината на Софийския университет. 

На 19 ноември 2008 от 17.00 в Софийския университет, Южно крило, 3 етаж, 65-та аудитория.

 
◊ ПОКАНА

По-старите от вас помнят, че на 5 декември 1989 точно тази аудитория беше препълнена от поети и фенове на поезията, решили, че така повече не може да се пише и живее. Тогавашният рецитал на поетите-дисиденти, организиран от „кръг 39″, ще се запомни като протест, едновременно силен и изящен, който събра цвета на литературната интелигенция в България. Тя чете от сърце; така слушаха и всички, което бяха препълнили аудиторията.

Традициите трябва да се продължават, дори ако днес вече не можем да препълним големите аудитории. Има нещо достойно да почетем клуба на вече мъртвите поети, да дадем форум на младите и да извикаме: Poets Not Dead!

Макар да припомня, събитието не е мемориално, а е актуално: очакваме 19 ноември да стане днешен празник на поезията.  

Така че – очакваме ви. След четенето се предвижда кратка премиера на сп. „Пирон“, студентско електронно издание за софийска художествена култура. А накрая, както е редно, ще има и коктейл.

Заповядайте!

Александър Кьосев

Град Минеаполис, щата Минесота

Има някаква скрита красота

в тези два пакета за кафе

Бдин – Сметището 2

Понякога срещам

и други поети,

но всеки живее

във своето време,

така че не можем

да осъществим контакт.

Веднъж срещнах един поет

и исках да му разкажа

как бих искал да живея

по времето на Ренесанса

или пък, Възраждането…

Исках да му разкажа

за приликата между

женското тяло и

бутилката Coca-cola,

за това как една нощ

сънувах, че една от

кариатидите на Акропола

се откъсва и тръгва към мен.

Когато се събудих,

бях прегърнал бутилка Cola.

Но той каза,

че живее в Средновековието

и че за него

жената е Изчадие Адово,

и с това разговорът ни

приключи

Петър Чухов представи свои стихове и в Япония

Репортаж от събитието можете да видите тук:

http://slovesa.net/?id=1782

Площад „Славейков“ – ново вавилонско стълпотворение

http://www.public-republic.com/magazine/2009/06/21338.php

Бдин VІ

Понякога

привечер

се спирам

на моста

и твоят

образ

ми изглежда

огромен

огромен

като самата

река

Форест лейк, Уисконсин

Моят първи „Бьов Строганов“!

Георги Господинов е прав,

няма нищо по-вкусно

от имената.