Бдин ІІ

Продължавай да сънуваш,

мила моя…

Продължавай да сънуваш…

Аз ще браня от лъчите

                            с длани

                            твоите клепачи

Продължавай да сънуваш,

мила моя…

Продължавай да сънуваш…

Виж, реката

         и града

         как се усмихват

Продължавай да сънуваш,

мила моя…

Продължавай да сънуваш…

Само във съня сме чисти

                                  и добри

                                  и истински

Продължавай да сънуваш…

Продължавай да сънуваш,

мила моя…

Само в твоя сън

                       за мъничко

                       ще оживея

Бдин І

Както си вървях

край реката,

изведнъж видях

камък във тревата.

Отмахнах кръглите очила

и се наведох да прочета:

„Тук лежи един поет,

талантлив за пет.

Христов го наричаха,

всички го обичаха.

Той размесва времената

сякаш дяла със теслата.

На словесния Балкан баира

е за неговата лира.

Музи покрай него много,

но поезията малко.

Ако го погледнеш строго,

ще си кажеш — „жалко“!

Ти, критико благороден,

виж таланта самороден,

че по дух и по стил

той биде Един,

но за беда

замина за Бдин.“

Бдин

Мила мамо,

аз умрях,

но не отидох във Рая,

а пристигнах във Бдин.

Пощальонът,

на своята ръждива „Украйна“,

често минава,

така че противно на всички закони

ще имаш вести

от мен.

Честно да ти кажа

и тук не постигнах много,

понеже не знам езици.

Останах поет.

Но да си поет сред неми

е все едно да си гробар

в Отвъдното.

(Между другото,

видях гроба на Левски и Ботев.)

Моите връстници

отдавна станаха класици,

а аз люпя семки

на ръба на Канона.

Иначе, паса овцете на Царя

и така си изкарвам прехраната.

Срещнах два вида хора.

Едните викаха —

„Оттук ще мине лехата!“

Другите викаха —

„Оттам ще мине лехата!“

Бях раздвоен,

седях по средата.

Върху мен

се изля водата.

Както преди,

нямам другари.

Ходя сам на брега на реката.

Гледам нагоре,

чакам да донесе

я някой скрин,

я някое кандило

или гнездо, което да свия,

или да срещна жената,

която обичам

Биография

Иван Христов е роден през 1978 г. в гр. Борово. През 1996 г. завършва Националната Априловска гимназия в гр. Габрово, специалност Култура, естетика, изкуствознание. През 2002 г. завършва Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. 2001 г. – получава първа награда за поезия от Национален студентски литературен конкурс – Шумен 2001; 2002 г. – неговата първа стихосбирка “Сбогом, деветнайсти век” получава наградата за поетичен дебют в Националния конкурс “Южна пролет”; 2004 г. – излиза втората му стихосбирка “Бдин” (ИК Жанет 45), за която през 2006 г. получава Националната литературна награда „Светлоструй”. 2008 г. Иван Христов защитава докторат в секцията по съвременна българска литература към Българска академия на науките, а през 2009 г. получава първа награда от поетичен маратон в рамките на фестивала „Пролетта на Горан“, Хърватия. Стихове на Иван Христов са превеждани на английски, немски, унгарски и хърватски езици. Член е на Сдружение на българските писатели.